В много общества включително и в нашето е прието моногамието . Не са разрешени бракове с повече от един партньор. Съществуването на паралелна връзка се смята за изневяра, но в нашето общество. Ако раздробим думата изневяра ще вникнем по добре в значението й . „Из” е равнозначно на „от” частицата „не” няма нужда от пояснение, както и е известно значението на думата ”вяра”. Тоест изневярата е когато някой ти вярва, че ще направиш нещо, или че няма да го направиш, но ти въпреки това не оправдаеш доверието.
В древността е бил приет матриархатът и жените са имали свободни сексуални връзки с различни партньори, а децата са били с името на майката, най-вероятно защото бащата не е можело винаги да се посочи.
След това идва патриархатът и женската вярност става изключително важна, защото само така е можело да се гарантира бащинство.
В различните общества това е различно. В книгата си „Послените царе на Туле” Жан Малори описва ескимоско племе. В това племе не съществували сексуални забрани и табута. Всеки имал връзка с когото пожелае, дори за да засвитетелстват приятелство към гост домъкинът е отстъпвал съпругата си за нощта. Баща на детето се е смятъл онзи, в чиито дом е родено детето. Партньорите са били свободни както да живеят както моногамно, така и да имат краткотрайни или дълготрайни връзки и с други, освен това са можели да напуснат партьора си когато пожелаят и после пак да се върнат при него, ако той ги иска разбира се .
В „Сътворението” Гор Видал ни представя някои исторически обичаи по отношение на сексуалността в древността. Харемите на персииските царе са били пазени от евнуси (това са мъже, които са кастрирана, ако тази кастрация се извърши преди полово съзряване те не могат да извършват сексуален акт, ако обаче това се направи след достигане на полова зрялост те могат да правят секс, но не и да създават потомство). На жените от харема е било позволено да имат връзки помежду си, както и с евнусите единственото важно е било да имат дете само от царя. Във Вавилон пък е имало обичай според, който на празника на богинята на любовта Ищар всяка жена поне веднъж в живота си е трябвало да продава тялото си в храма на богинята и то на първия, който й плати без значение от сумата, която ще й се заплати и неговия външен вид, стига да не й е законен съпруг.
При мюсюлманите например е разрешено на мъжа да има до четири съпруги, стига да може да ги издържа. В християнството например многоженството не се толерира, освен в някои секти, и сексуална връзка с друг освен с брачния партньор се счита за изневяра. Според християнските религиозни норми всяка връзка извън официалната брачна връзка е изневяра, а втори паралелен брак не може да има. В мюсолманския свят обаче мъжът не изневерява вземайки си втора или трета съпруга, но жената не може да има повече от един брачен партньор.
Тоест за изневяра може да се говори в зависимост от моралните и религиозните норми на дадено общество. Изневярата се тълкува като предаване на доверието. Безразборните сексуални връзки от своя страна водят до много и всякакви заболявания, може би точно страха е бил повод човек морално и религиозно да въвежда сексуалната вярност.
Цени за изследване с детектор на лъжата