Отговорът на въпроса „кои хора лъжат” може да се даде само от една дума – всички. Всички освен децата, те нямат вродена вътрешна цензура, чрез която да преценяват кое може да се каже и кое не. И не случайно са анекдоти от сорта: детето – ”защо си слагаш червило?” жената -„за да съм по–хубава”, детето – „а защо не си по-хубава?”. Детето вижда нещата около него и ги предава точно както ги вижда, но някъде след петгодишна възраст у човек се появява тази вътрешо регулираща цензура – какво да кажем, как да го кажем и дали въобще да го кажем. Няма човек, който да не лъже, изградили своята вътрешна цензура. Като се започне от детето хвалещо се, че е на десет години, а не на осем, за да изглежда по голямо, тинейджърът лъжещ за оценки и поведение в училище, двойката в бар, които флиртуват и казват дребни лъжи, за да са по интересни (или ако пък ако са обвързани ще излъжат и партньора си, че са били на по питие с колеги), до лъжи имащи криминален характер, които могат да доведат до опастност за живота или затвор.
Възпитанието и заобикалящата среда от ранно детство са предпоставка колко и по какъв начин човек ще употребява лъжата. Всички хора лъжат въпросът е до каква степен го правят. Дете израснало в среда, в която родителите са честни и съвестни ще бъде по-малко податливо на лъжа. Разбира се харектера на личността, както и приятелите също могат да повлиаят на степента, в която ще се употребява лъжата.
Дете израснало в среда, в която лъжата е начин на живот доста трудно би добило способността да казва истината.
Има и друг фактор, който може да определя това кои хора лъжат повече и кои по-малко. При лъжата съществува следната зависимост колкото по-малка и по-безобидна е тя толкова последиците, ако тя бъде разкрита, са по леки, сътветно колкото по-голяма е лъжата (при изневяра, при присвояване на пари и т.н) толкова и последиците са по-тежки при разкриването на й. Следователно хората изпитващи по-голям страх са склонни да лъжата за дребни неща, но се въздържат от лъжи носещи по-тежки последици при разкриването им. Такъв тип хора са по-малко склонни към изневяра, присвояване на пари и други действия носещи наказателна отговорност.
Психолозите посочват разбира се и патологични лъжци. Такъв човек просто има нуждата да лъже, не може без това, знае че казаното не е истина и няма да спечели нищо от лъжата, но все пак има нужда да я изрече. Има и друг вид лъжци, но те вече спадат към хората с психични заболявания те лъжат, но вярват, че това е истина.
Като обобщение може да се каже, че всички хора без разлика на пол образование, възраст лъжат и степента, в която го правят ще зависи от характера на личността, възпитанието, хората с които общуват, ползите които има от лъжата и не напоследно място страха. Колкото по–голям е страхът от понасянето на наказание при разкриване на лъжата, толкова способността да лъжем е по-малка.
Цени за изследване с детектор на лъжата