Лъжа това е умишлено въвеждане в заблуждение с користни мотиви с цел лична облага. Според това колко истина има в лъжата можем да определим три основни групи лъжа:
- Лъжа – предумишлено изопачаване на истината, при което човек осъзнато изкривява истината, за да вкара в заблуда събеседника си с цел лична изгода, или за да го манипулира. При този вид лъжа почти липсва някака истинност. Този вид лъжа се употребява при кражби, изневри или друг вид провинения по-леки или по-тежки. Лъже се, за това къде е било лицето по време на инцидента, както и за това с какво се е занимавало през това време. Тоест създава си фалшиво алиби.
- Измама – това е полуистина, в която човек не разкрива истината докрай или казаното може да се тълкува двусмислено. При измамата има доза истина, която се смесва с лъжата и я прави по трудна за разкриване. Измамата както лъжата се използва при кражби, изневри и други провинения и престъпления, но някой факти отговарят на истината. Например лице, което изневрява казва, че отива на банкет организиран от службата и това наистина е така. Но има връзка с колега и на банкета са в една компания, а след си тръгват, за да прекарат време заедно.
- Неистина – тя възниква когато говорещият също е бил въведен в заблуждение, т.е той дори не знае, че лъже. Този вид лъжа е най-невинния, защото лицето, което вие е заблудило е нямало за цел да го направи. Самият човек, който ви е въвел в това заблуждение също е бил излъган. Неистината се квалифицира като лъжа, когато онзи, който я е изрекъл разбере,че казаното от него не е вярно и запази мълчание. Например в магазин за маркови дрехи доставят стока, която в действителност е фалшива. Собственикът на магазина продавайки тези дрехи не лъже, защото самият той не знае истината. В последствие обаче разбира, че дрехите не са маркови, но не преустановява зареждането на фалшивата стока, а продължава да я продава, защото печалбата е по-голяма. Преди да разбере, че самият той е жертва на измама собственикът на магазина не лъже, като лъжа се тълкува продажбата на „маркови” дрехи, след като е разбрал, че не са такива.
- Самозаблуда – при самозаблудата никой не лъже въпросното лице просто човек сам си прави погрешните изводи. Но когато събеседникът му има някакви облаги от това самозаблуждение и не ги разкрие от користни цели, то това също може да се тълкува като вид лъжа.
Цени за изследване с детектор на лъжата