История на детектора на лъжата
Откриването на лъжата чрез диференциране на лъжата от истината не започва след изобретяването на самия детектор на лъжата или на някои от другите средства за отчитане на човешките психофизиологични реакции при изричането на лъжа. Детекцията на лъжата е стара, колкото старо е и човечеството. През различните времена, от хората са използвани много различни начини, чрез които са опитвали да разкриват лъжата и измамата.
Например в Африка все още се използва един метод, чрез който се проверява за лъжа, като веднага след задаването на въпроса се поставя нагорещен съд на корема на заподозрения и ако кожата му изгори, се смята че той лъже. Има и други по хуманни методи, приближащи се повече до идеята за психофизиологичните реакции настъпващи след изричането на лъжа, като например в Китай и Индия, използването на ориз за разкриване на лъжа. На заподозрения в лъжа е давано да дъвче ориз и ако не успее да го преглътне, се е считало, че лъже. Това е доста близък до съвременните психофизиологични изследвания метод, защото знаем, че активацията на симпатиковия дял на вегетативната нервна система при лъжа води до ограничаване на слюнкоотделянето в следствие на което се ограничава и възможността за нормално преглъщане, което допълнително е затруднено от сухия ориз.
Първият детектор на лъжата
Първият детектор на лъжата се е наричал Плетизмограф, създаден е 1878 година и е отчитал промените в сърдечната дейност и дишането. Създателят му е Анжело Мосо (1846-1910) - италиански психолог. Още тогава с плетизмографа са били разпитвани хора.
Преди да създаде Плетизмографа Анжело Мосо се е занимавал с изследвания, като започва чрез записване на пулсациите на човешкия мозък при пациенти с черепни дефекти. Той констатира, че тези пулсации се променят по време на умствената дейност. Заключението му е, че по време на умствени дейности се увеличава притока на кръв към мозъка. Това се смята за първата техника невровизуализация, предшественик на съвременните технологии за магнитен резонанс.
Вторият детектор на лъжата
Двадесет години по-късно е създаден вторият детектор на лъжата наричан Хидросфизмограф. Той е създаден от Чезаре Ломброзо (1835-1909) - италиански лекар и криминолог. Чрез своя - (Детектор на лъжата) измерва физиологични промени в криминално заподозрени лица, които протичат в кръвното налягане и сърдечния ритъм. Неговия успех бележи нов етап в историята на Детектора на лъжата приближаващ детектора повече към реалното разкриване на криминални престъпления.
Третият детектор на лъжата
1914 Виторио Бенуси измисля свой собствен Пневмограф (Детектор на лъжата), работещ на принципа на отчитане на промените в дишането при изричане на лъжа от изпитвания.
Четвъртият детектор на лъжата
Уилям Марстън е друг учен, който използва Сфигмоманометър и Пневмограф в изследванията си. Това са последователно използвани два Детектора на лъжата измерващи от една страна промените в сърдечната дейност и от друга промените в дишането. След това Марстън обединява данните им и определя истинността на твърденията на изпитвания с детектора.
Петият детектор на лъжата
Бащата на съвременния полиграф (Детектор на лъжата) Леонард Килър комбинира измерването на промените в дишането и промените в сърдечната дейност в един уред и добавя Психоглванометъра – трети инструмент измерващ промени в кожно-галваничните реакции. По този начин през 1939 година, се създава прототипа на съвременния уред Детектор на лъжата (полиграф). Полиграфът е сложен уред, който измерва три вида реакции едновременно, които настъпват в тялото на човека при изричане на лъжа. А именно промени в дишането, промени в сърдечната дейност и промени в кожната проводимост. Също така Килър създава първото училище за изследване с полиграф (Keeler Polygraph Institute, Illinois, USA).
Днешният детектор на лъжата
Едни от учениците в училището за изследване с полиграфи са Клийв Бакстър и Джон Рийд. Двамата създават основните техники за изпитване при провеждането на изследване с полиграф. Тази техника „Бакстър“ добива популярност, тя е усъвършенствана и разработвана в продължение на 60 години, и е призната за най-успешна в света. Неговия метод за оценяване на резултатите от детектора на лъжата (полиграф) е приет като стандартизирана процедура в цялото полиграфско поле и в днешно време. Когато стриктно се спазва методиката на Бакстър при изследване с Детектор на лъжата се достига до 100% точност в резултатите на изследвания с полиграф.
Цени за изследване с детектор на лъжата